Източик: OFFNews.bg
За броени месеци Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) е платила стотици хиляди левове за популяризиране на донорството. Средствата, предвидени за информационни и пиар кампании, са съизмерими с тези за обучението на лекари в донорство и трансплантация, а понякога ги надвишават. В същото време у нас има малко донорски ситуации въпреки положителната нагласа у хората, пише OFFNews.
През 2024 г. за убеждаване на обществото в кауза, в която то в голямата си част е убедено, са били планирани 900 000 лв., а за обучение на специалисти 630 000. Поради смущаващата нелогичност в разпределението на парите за информационна кампания и парите за обучение на специалисти, от OFFNews е поискана информация от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ как и за какво за похарчени средствата.
Поисканата справка е по Закона за достъп до информация (ЗДОИ), но както стана ясно при получаването ѝ, въпреки подробния отговор, липсва конкретика по някои от въпросите. На един от тях получихме отказ, тъй като според правната аргументация на ИАМН „няма данни за това, че се цели разкриване на корупция и злоупотреба с власт или повишаване на прозрачността и отчетността на задължен субект“. От Агенцията се позовават на „несъгласие на лицето съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ“.
Националната програма и нейният финансов план
Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантациите 2024 г.–2028 г. е приета от Министерския съвет на 4 юли 2024 г., предложена от служебния министър на здравеопазването Галя Кондева. Основен изпълнител на дейностите по нея е ИА „Медицински надзор“, оглавявана от Иванка Динева, като второстепенен разпоредител с бюджет към здравното министерство. Документът продължава дейностите по Програмата, която беше приета през 2019 г. (с хоризонт 2023 г.), когато министър на здравеопазването бе Кирил Ананиев.
Финансовият план на новата Програма посочва какви средства за какви дейности са предвидени за следващия петгодишен период. В него за изминалата 2024 г. за популяризиране на донорството бяха предвидени 900 000 лв., а за обучение на медицински специалисти – 630 000 лв. През следващите четири години (2025-2028) парите за обучение на медицински специалисти са в размер на 850 000 лв. годишно, а за популяризиране на донорството – 680 000 лв. годишно.
Скрийншот от презентацията на Иванка Динева, изп. директор на ИАМН
Въпреки заложените средства, заради късното приемане на документа от Министерския съвет през 2024 г., от ИАМН са заявени за утвърждаване 460 000 лв. за популяризиране на донорството и 596 031 лв. за обучения на медицински специалисти. Средствата са утвърдени със заповед на здравния министър от 25.09 2024 г. и корекция от 17.12. 2024 г.
Защо парите за популяризиране на донорството са толкова много?
Според отговора на ИАМН това не е прецедент, тъй като през предходния период на Програмата „са били заложени за всяка една от годините по-високи стойности за популяризиране и по-ниски за обучение“. Справка с финансовия план на Програмата за периода 2019 г. 2023 г. обаче показва точно обратното. Предвиденият бюджет за „привличане на общественото внимание към необходимостта от донорство“ през 2019 г. е 126 330 лв. (бюджет на МЗ и европейски средства), а през следващите три години от 2020 до 2022 – по 400 000 лв. Предвидените средства за обучение на специалисти през 2019 г. са 532 394 лв. (бюджет на МЗ и средства от ЕС), а от 2020 до 2022 г. – 2 069 265 лв. годишно.
Финансов план на Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България 2019 – 2023 г., скрийншот
Правим уточнението, че заложените средства са различни от изразходваните, тъй като по-голяма част от периода съвпадна с годините на пандемия. Но дори в представения от Иванка Динева отчет за действително изразходваните пари за кампания и обучение по предишната програма само в една година – 2021 г. – за популяризиране на донорството са похарчени повече средства, отколкото за обучение на специалисти – 37 249 лв. срещу 20 798 лв..
Скрийншот от презентацията на Иванка Динева, изп. директор на ИАМН
Как се популяризира донорството – хронология на успехите
От отговора на „Медицински надзор“ разбираме, че през 2024 г. с посочените средства са реализирани „кампании и събития, които привличат общественото внимание към донорството“.
На 5 октомври, по случай Европейския ден на донорството и трансплантацията на органи, са осветени в зелено 30 емблематични сгради в 20 общини на страната. От „Медицински надзор“ отчитат като успех, че „граждани, които не са били засегнати от темата в личен план ни потърсиха предварително и поскаха да им изпратим тениски и материали“. От агенцията допълват, че резултатът е бил „както огромен по размери, така и доста емоционален“, но не съобщават конкретни данни има ли и какви са разходите по събитието. Според традицията в отбелязването на този ден от предишни години осветяването на сградите е доброволен акт, което предполага агенцията да се е включила (евентуално) с рекламни материали.
Дни по-късно, на 12 октомври, ИАМН, съвместно с 36 мотоклуба и фондация „Искам бебе“, организира мотошествие и концерт на площад „Народно събрание“, под надслов „Да! На живота“. Отслужен и е водосвет за здраве. Според информацията от ИАМН на концерта са присъствали над 5000 души, подкрепа са оказали неправителствени организации, дори и такива, които се борят срещу домашното насилие. Отново е отчетен „огромен успех“ – „защото подобни инициативи обединяват хората и са малки стъпки към голямата ни цел – да дадем гласност, да бъдем прозрачни и в услуга на гражданите“. От ИАМН не съобщават колко е струвал концертът.
Пак през октомври служители на „Медицински надзор“, трансплантирани пациенти и роднини на донори застават на старта на маратона „УИЗ еър София“, за да пробягат символичните 42,19 метра (по аналогия с пълната дистанция на маратона 42,195 км). При над 6500 участници, каузата на донорството получава „специално внимание на старта.“ Можем да предполагаме, че символичното участие в маратона не изисква средства.
Сред споменатите инициативи е традиционното засаждане на рози в Градината на донорите зад НДК, в която са засадени 16 растения, в присъствието на „над 40 души“. Организирано е и двудневно спортно събитие с мотошествие в ЮЗУ „Неофит Рилски“ Благоевград през май.
От отговора на агенцията разбираме още, че през декември тя се е включила в Европейското отборно първенство за мъже и жени по бадминтон, от което темата за донорството е била част, тъй като е било направено „обръщение към света“.
Втори по рода си документален филм
Описаните дотук прояви ще бъдат и част от документален филм за донорството, който е в период на създаване, научаваме от ИАМН. Оттам уточняват, че в изработката на филма са включени „срещи на живо“ с лекари и координатори по донорство. Освен това ще видим кадри от ежедневието на трансплантирани пациенти; интервюта с хора, чакащи трансплантация; реална експлантация и трансплантация по време на донорска ситуация; фрагменти от транспортиране на донор; разговори и консултации със специалисти от различни сфери за заснемането и монтажа на филма. Заснети са и пет кратки клипа до 1 минута по темата за донорството и трансплантацията. Както разбираме от отговора на ИАМН вече е поет ангажимент за разпространението на документалния филм, но все още не е ясно каква е подкрепата на националните медии.
В отговор на второ запитване по ЗДОИ OFFNews научи, че изпълнител по заснемането на документалния филм в подкрепа на кампанията „Да! За живот!“ е „Хай Филмс“ ЕООД. Сумата за заснемането е в размер на 49 460 без ДДС. От Агенцията посочват само, че изпълнителят на документалния филм „е избран след представени оферти и въз основа на икономически най-изгодната цена в съответствие със ЗОП.“
Справка показва, че дружеството „Хай Филмс“ е регистрирано през 2022 г. във Варна. Негов собственик е Христо Русев. От сайта на „Хай Филмс“ разбираме, че компанията създава сватбени видеа и в нея работят двама души. В портфолиото откриваме филм за биоразнообразието, партньорство с музиканта Васко Василев и танцова група, филм за загиващо село, видеа от корпоративни събития и филм от поредица, излъчвана по национална телевизия. Вероятно това ще бъде първият по-мащабен проект за младото студио. Трябва да отбележим, че „Хай Филмс“ не се скриха зад член на ЗДОИ и позволиха да бъдат оповестени.
Създаването на подобен филм не е прецедент. През септември 2021 г. бе премиерата на „Живот от живота“ с режисьор Стефан Командарев. Копродуцент на филма е Българската национална телевизия. От г-н Командарев, с когото се свързахме, научихме, че филмът е заснет с финансиране не по програмата на МЗ, а от Националния филмов център. Режисьорът изрази учудване от решението за създаване на втори подобен филм. „Живот от живота“ е прожектиран по болници и училища в подкрепа на каузата на донорството и по думите на Командарев няма причина да не бъде използван за целите на кампанията и в бъдеще.
Научни конференции
Друга мащабна проява в частта за популяризиране на донорството и трансплантациите са серия от научни конференции, посветени на донорството на генетичен материал. Решението за няколко поредни научни конференции по една и съща тема само по себе си е любопитно, тъй като научната конференция е форум, който се организира веднъж годишно, дори веднъж на две години. У нас обаче има по-различен прочит на формата, поради което бяхме свидетели на две идентични научни конференции веднъж в УМБАЛ „Св. Екатерина“ София и втори път в УМБАЛ „Св. Георги“, Пловдив. Разбира се, от „Медицински надзор“ отчитат и двете събития като „мащабни“ – на първата са присъствали 200 души, на втората 180. Но от ИАМН не планират да спрат дотук, тъй като подобни събития ще има и във Варна, Бургас и Плевен. Не са предоставени данни как се финансира организирането на серията научни конференции.
Сред дейностите за популяризиране на донорството от „Медицински надзор“ посочват и научната конференция „Да прогоним мрака, да върнем светлината – иновации в диагностиката и лечението на заболяванията на роговицата“. Гост на този форум бе проф. Арие Маркович, специалист от Израел, създател на изкуствената роговица EndoArt. Освен хирургични техники на форума се обсъжда и създаването на роговична банка у нас. От ИАМН не посочват дали и как са подкрепили форума.
Кампания в социалните мрежи – втори път за първи път
Кампанията за популяризиране на донорството сред обществото „Да! За живот!“ стартира за първи път през 2019 г. Тя е създадена по модел на сродна кампания в Германия. Подобно информационно събитие за донорството и трансплантациите, с присъствие в социалните мрежи и медиите, дотогава у нас не бе организирано.
От „Медицински надзор“ обаче твърдят, че през 2024 г. за „първи път в България се реализира подобна кампания в социалните медии и търсене на партньорство в големите медии“. Твърдението вероятно разчита на къса памет, но OFFNews бе официален партньор на кампанията „Да! За живот!“ през 2019 г. с подписан меморандум между медията и Министерство на здравеопазването за безвъзмездно партньорство. Такъв меморандум беше подписан и от други медии.
Според агенцията през 2024 г. са „създадени нови и променени съществуващите мрежи във Фейсбук и Инстаграм, създадени са Tik-Tok и YouTube канали“. Посоченият резултат от „първата“ по рода си мащабна кампания на „Да! За Живот!“ е, че „пациентите започнаха да ни откриват по-лесно и да поставят проблемите си своевременно чрез директен контакт“.
В „Медицински надзор“ са новатори и в още нещо – „за първи път“ са започнали инициатива, в която известни българи говорят по темата. Вероятно скоро не са поглеждали сайта „Да! За живот!“, който би трябвало да поддържат, иначе щяха да видят застъпниците на каузата от предишната кампания. Сред тях са имена като Георги Господинов, Невяна Владинова, Силвия Лулчева, проф. Христо Пимпирев и др. Същите могат да бъдат видени и в „променената“ фейсбук страница с посланията им.
Макар да няма посочени разходи по настоящата кампания „Да! За живот!“ в социалните мрежи, логично би било да се предположи, че участието на застъпниците, както и поддържането на социалните канали са безплатни, тъй като това бе доброволческа дейност за хуманна кауза, осъществявана от екипа на МЗ и тогавашните застъпници през 2019 г. безплатно.
Анонимна социология за анонимни пари
Сред дейностите по популяризиране на донорството особен интерес предизвиква национално представителното социологическо проучване „Нагласи на българите към донорството и трансплантацията“. То беше анонсирано в медийно участие на директора на ИАМН Иванка Динева, макар и без конкретика. В конкретика обаче не успяхме да навлезем и със запитване по ЗДОИ. Ние попитахме коя е агенцията, изготвила проучването, и какво финансиране по Програмата е получила. Срокът за отговор беше удължен, за да научим, че „третото лице“ се е възползвало от правото си на отказ от информация съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ.
Това, което успяхме да разберем е, че проучването е по метода „Лица в лице“ и е проведено сред 1000 пълнолетни граждани.
„Проучването, освен че даде ясна представа за текущите нагласи на обществото, ни даде индикация за поставянето на цели, които да реализираме и да положим допълнителни усилия за повишаване на осведомеността с фокус върху разясняването на процесите, разсейване на страховете и персонализирането на подхода за поднасянето на информацията“, пишат от ИАМН.
Друго важно е, че агенцията е успяла да договори резултатите да бъдат оповестени на кръгла маса, която планирали да се проведе през януари, но не са успели да ги представят „поради липса на подходяща зала“ в София. От това твърдение произтичат няколко допълнителни въпроса и най-елементарният – възможно ли е да няма свободна зала през януари в София? Анонимно ли ще бъде представено проучването, когато се намери свободна зала, предвид че агенцията, която го е направила, не желае да се споменава името ѝ дори след питане по Закона за достъп до информация? Следва ли да има подобна конфиденциалност, когато се изразходват средства от бюджета на МЗ по национална програма?
Липсата на информация по сегашното социологическо проучване поставя и още един въпрос – как ще се оцени ефективността на споменатите дейности за популяризиране на каузата на донорството, ако няма предварително проучване на нагласите и последващо, което да покаже има ли промяна в тях?
От отговора на „Медицински надзор“ разбираме единствено, че вследствие на анонимното социологическо проучване „са изготвени комуникационен анализ и план“.
За да теглим чертата на разходите за популяризиране на донорството, ще споменем още закупени и отпечатани информационни материали, които са раздавани по споменатите събития, без конкретни цифри. От „Медицински надзор“ твърдят, че са представили на Министерството на здравеопазването „подробен отчет“ за изпълнението на Националната програма, а до 31 януари ще представят и „окончателен такъв“. Както стана ясно, от утвърдените средства в размер на 460 000 лв. за три месеца агенцията е изразходила 429 657,55 лв. За сравнение – кампанията по популяризиране на донорството, която стартира през 2019 г., е струвала малко над 100 000 лв. – 20 000 лв. за предпечат, изработване и доставка на 50 000 донорски карти с брошури и кутии към тях, 30 000 лв. за две националнопредставителни социологически проучвания, проведени от „АлфаРисърч“, 30 000 лв. за дизайн на лого, донорска карта и сайта „Да! За живот!“ и 3000 лв. за заснемане на двата клипа. Данните са от запитване на OFFNews до Министерството на здравеопазването през 2020 г.
Изображение: Да. За живот – Кампания в подкрепа на донорството и трансплантацията/Facebook
